Казанлък е голям, икономически развит и културно богат град в Централна България, явяващ се административен център на едноименната община в състава на област Стара Загора. Градът заема изключително благоприятно географско положение, разположен в самото сърце на живописната Казанлъшка котловина, в подножието на Стара планина и Средна гора. По официални данни на Националния статистически институт, към 31 декември 2025 година в града живеят точно 41 260 души. Казанлък е международно признат като официален център на Розовата долина в България. В пределите на града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната антична Тракийска гробница, включена официално в престижния списък на световното наследство на ЮНЕСКО, както и уникалният специализиран Музей на розата. В непосредствена близост се намират водите на язовир Копринка, покриващи античния град Севтополис, и мащабният археологически комплекс Долината на тракийските царе. Етимология и историческо развитие на името Съвременното наименование на града датира от епохата на неговото османско създаване в края на 14 век. Оригиналният корен на името произлиза директно от турския израз Акче Къзанлар, което в буквален превод означава бели момичета. Това име е дадено в чест на събитието, при което султан Мурад Първи съзира посрещащите го местни момичета. В началото на 15 век в официалните османски документи градът се вписва под наименованието Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва пряко с руските военни топографи, които провеждат няколко мащабни военни действия на Балканския полуостров. Това е съпроводено с детайлно изготвяне на подробни военно-топографски карти на терена. В тези документи руските офицери вписват градчето с характерната за тях славянска транскрипция, като в думата Акче Къзанлък буквата ъ е заместена на места с буквата а, в резултат на което селището приема името Казанлък. Преди голямата правописна реформа, до 1945 година градът официално се е изписвал по стария правопис като Казанлѫкъ. Древна история, Одриско царство и Севтополис Първото организирано човешко селище на територията на днешния град възниква още през епохата на ранния Неолит (новокаменната епоха). През следващите епохи на Енеолита и Бронзовата епоха животът в района продължава без прекъсване. През периода на 5 и 4 век преди Новата ера тук процъфтява голямата цивилизация на траките. Древният град Севтополис, носещ името на тракийския владетел Севт Първи, става официална столица на мощната тракийска Одриска държава. Този мащабен и укрепен град е бил разположен в плодородната долина на древната река Тонзос, която днес носи името река Тунджа. В наши дни останките от тракийската столица се намират изцяло под водните маси на големия язовир Копринка, разположен на около 5 километра западно от съвременния град. Севтополис е разкрит случайно при мащабните строителни работи по изграждането на язовирната стена, като спасителните археологически разкопки се провеждат интензивно в периода от 1948 до 1954 година под научното ръководство на професор Димитър П. Димитров и професор Мария Чичикова. От тази епоха в района до момента са проучени и консервирани над 12 монументални подмогилни гробници начело с Казанлъшката гробница, които дават отлична представа за високата култура, архитектура и бит на траките. На територията на общината са открити и категорични археологически доказателства за походите на македонските царе Александър Македонски и Филип Македонски, като за кратки исторически периоди тук са отсядали гръцки, келтски и персийски завоеватели. Римско наследство и Тракийската роза Броят на артефактите, намерени в пределите на Долината на розите, датиращи от епохата на Римската империя, е изключително голям. От писмените паметници от това време за първи път в историята се научава, че в този географски район се отглеждат маслодайни рози за нуждите на парфюмерията и медицината. В известния научен трактат на Плиний Млади подробно се описват над 20 отделни сорта рози, като на един от тези специфични сортове авторът дава официалното наименование Тракийска роза. Изображение на роза е гравирано релефно и върху една от автентичните антични тракийски монети, открити при разкопките. Казанлъшкият край влиза окончателно в държавните граници на Първото българско царство през далечната 815 година, след като се сключва известният 30-годишен мирен договор между българския хан Омуртаг и Византийската империя. Възникване на съвременния град и индустрията на розовото масло Днешният съвременен град Казанлък е възникнал в самия край на 14 век на левия бряг на Старата река. Това става, след като османските войски напълно разрушават и опожаряват старото средновековно българско селище и крепост, разположени на десния бряг на речното корито. До края на 19 век градът придобива огромна слава в пределите на Османската империя и Европа с производството на висококачествено розово масло, казанджийски медни изделия, дебели аби и гайтани за дрехи. Единствено на територията на Казанлъшката котловина маслодайната роза, пренесена първоначално от пределите на Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира перфектни климатични и почвени условия за своето развитие - висока атмосферна влажност, умерена температура и леки, пропускливи песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава и първата официална розотърговска къща в страната, основана от видния предприемач Дончо Папазов през 1820 година. Градът се утвърждава като главен и водещ център на розопроизводството в България, а казанлъшкото чисто розово масло добива световна известност, печелейки безапелационно златни медали на световните търговски изложения в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен. Освободителна война и модерно промишлено развитие По време на Руско-турската освободителна война град Казанлък се превръща в логистичен център на ожесточени и кръвопролитни бойни действия. След Освобождението на България традиционните стари занаяти западат бързо поради пълната загуба на необятните пазари в голямата Османска империя, което стимулира началото на модерното промишлено развитие на града. След Освобождението в града започва да се развива много добре едрата текстилна промишленост. На територията на Казанлък се базира най-големият и стратегически важен военен завод в страната - Арсенал. Успоредно с него, в града функционира и известният завод за самолетни части и авиационни компоненти Капрони, развиващ дейност от 1930 до 1945 година, който от 1961 година е преустроен в голям завод за производство на хидравлични зъбни помпи. В края на двадесети век, през 1999 година в Казанлък започва работа първият в страната завод за производство на специализирани кабелни комплекти за нуждите на автомобилната индустрия на компанията Аркомат - България. През следващите години това предприятие се утвърждава като един от главните работодатели в града с повече от хиляда служители на щат, но през 2019 година фабриката рязко ограничава своята производствена дейност в региона. Великите открития на професор Георги Китов През 2004 година известният български археолог професор Георги Китов извършва епохални открития в голямата тракийска могила Голямата Косматка, разположена в близост до град Шипка. На терен е разкрита напълно непокътнатата гробница на мощния тракийски владетел Севт Трети. Сред откритите безценни съкровища изпъкват уникалната масивна златна маска, приписвана на владетеля Терес Първи, и невероятната, реалистично излята бронзова глава на цар Севт Трети с нефритени очи. Това значимо научно откритие обуславя силен и непрестанен целогодишен наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на професор Георги Китов, оригиналната Тракийска гробница, древната архитектура на Севтополис, както и редица други проучени паметници в района, превръщат община Казанлък в една от най-привлекателните и посещавани исторически дестинации както за българските, така и за чуждестранните посетители. Палеоорнитоложки находки от неолита В раннонеолитната селищна могила, разположена в географските предели на града, от световноизвестния български палеоорнитолог професор Златозар Боев са открити и изследвани уникални костни останки от 8 отделни вида птици. Сред проучените фосили личат костите на птиците тетрев, голяма дропла, сив жерав, ням лебед, скален орел, глухар, бухал и сива врана. Находките притежават огромна научна стойност, тъй като първите три вида птици в наши дни са напълно изчезнали от пределите на съвременната орнитофауна на страната, а откритата кост от тетрев се явява първото сигурно материално доказателство в науката за принадлежността на тази ценна ловна птица към орнитофауната на България в миналото.
Най-добрите еднодневни екскурзии от Пловдив: Бачковски манастир, Асенова крепост, Розовата долина, Бузлуджа, Копривщица и още – с разстояния и как да стигнете.
Пътеводител за паметника Бузлуджа: какво представлява, как да стигнете, може ли да се влезе вътре, мозайките и кога е най-доброто време за посещение.
Планирайте пътуване до Казанлък и Розовата долина. Открийте кога се провежда Фестивалът на розата, как се определят датите, Музея на розата и връх Шипка.
Казанлък се намира в Стара Загора, България.
До Казанлък най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Казанлък може да се посещава целогодишно, но късната пролет (май–юни) и ранната есен (септември–октомври) предлагат най-приятното време и по-малко туристи. Лятото е най-натоварено; зимата — най-спокойна, с по-кратък светъл ден и възможни студове.
Българските населени места обикновено си струват разходка без бързане — исторически центрове, църкви и манастири, местни пазари и семейни ресторанти с регионални ястия. По-големите градове имат и музеи, и сезонни културни събития. Информационният туристически център е добра първа спирка за актуално работно време и предстоящи събития.
