Калофер е живописен възрожденски град, сгушен в пазухите на Стара планина, чиято история започва с вълнуваща легенда. Смята се, че градът е основан през 1533 година, когато смелият Калифер войвода и неговата чета хайдути владеели тези планински земи. Тъй като османската власт не у her успее да се справи с тях, султанът им разрешил да се заселят тук при условие, че спрат да нападат преминаващите турски кервани. Войводата приел и поставил основите на селището. Легендата разказва още, че първите заселници си „откраднали“ невести от близкия град Сопот. Благодарение на специалните привилегии, които градът получил още в началото, той съхранил изцяло своя чист български характер. През вековете Калофер израснал като богат културен и търговски център, известен с производството на шаяк и силното присъствие на калоферски занаятчии дори в Цариград. Поради своето благосъстояние градът бил наречен с гордост „Алтън Калофер“ (Златен Калофер), а историческите свидетелства от 1861 година описват селището като процъфтяващо място с над 7500 жители, изцяло българи. Пътят на града обаче е белязан от тежки изпитания и драматични събития. Калофер е опустошаван и опожаряван три пъти — през 1799 година от кърджалиите на Индже войвода, през 1804 година и за последно по време на Руско-турската освободителна война през 1877 година, когато загиват много от местните жители. Въпреки трагедиите, калоферци развиват изключителна упоритост и механизми за оцеляване. При всяко пепелище те са се обединявали и са съграждали дома си наново, пренасяйки камъни с ръцете си и работейки нощем, като винаги са започвали възстановяването първо от църквите и манастирите. Този несломим дух е жив сред хората в града и до днес. Съвременният културен живот в Калофер привлича хиляди туристи през цялата година с уникалните си музеи и живи традиции: - Национален музей „Христо Ботев“: Разположен в града и посветен на великия поет и революционер, той е част от Стоте национални туристически обекта (под №44). Работи всеки ден от 08:00 до 12:00 и от 13:30 до 17:30 часа. - Даскал Ботевото училище: Уникален Музей на просветното дело, който се помещава в една от първите училищни сгради в България, основана от бащата на Ботев — даскал Ботьо Петков. - Калоферска къща на историята: Своеобразен етнографски център, който умело пресъздава бита, нравите, облеклото и културните традиции на предците ни. Градът е световно известен със своите автентични и атрактивни празници. Най-впечатляващото събитие е на Богоявление (Йордановден), когато мъжете от целия град влизат в ледените води на река Тунджа за улавянето на кръста, последвано от емблематичното „мъжко ледено хоро“. Културният календар се допълва от традиционните кукерски игри на Заговезни, честванията на 2 юни (Деня на Ботев), както и традиционните Коледа, Нова година и Великден. През май туристите могат да се включат в ритуалите по розобер, да посетят автентична розоварна и да дегустират сладко, сироп и ракия от рози. Всяко лято, на 15 август, градът е домакин и на ежегодния Празник на калоферската дантела, който пази изящното занаятчийско изкуство на местните жени.

Планирайте незабравим road trip по Българската възрожденска пътека. Открийте историята на Копривщица, Панагюрище, Карлово и Калофер с нашия пътеводител.
Планирате посещение в Калофер? Открийте родния град на Ботев — музеи, манастир, съвети за семейства с деца, паркиране и кога е най-добре да се отиде.
Калофер се намира в Пловдив, България.
До Калофер най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Калофер може да се посещава целогодишно, но късната пролет (май–юни) и ранната есен (септември–октомври) предлагат най-приятното време и по-малко туристи. Лятото е най-натоварено; зимата — най-спокойна, с по-кратък светъл ден и възможни студове.
Българските населени места обикновено си струват разходка без бързане — исторически центрове, църкви и манастири, местни пазари и семейни ресторанти с регионални ястия. По-големите градове имат и музеи, и сезонни културни събития. Информационният туристически център е добра първа спирка за актуално работно време и предстоящи събития.