Дяволското гърло е една от най-забележителните, мистични и посещавани пропастни пещери на територията на планината Родопи, разположена в пределите на община Девин. Обектът заема предно място сред най-популярните дестинации за екологичен, пещерен и екстремен туризъм в България. Пещерата е включена под почетния номер 88 в престижния национален списък на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, като в нея се намира и се поставя официалният печат за туристическите книжки.
Природната забележителност е разположена на 1.5 километра в северна посока от родопското село Триград. Тя се намира в пределите на величественото и страховито Триградско ждрело, което е изваяно в дебелите варовикови скали в продължение на милиони години. Достъпът до обекта е добре осигурен чрез планински път, преминаващ през самото дефиле, като пред входа има обособени зони за туристите.
В местната топонимика и народната памет съществуват няколко основни теории за произхода на съвременното и старото име на пещерата:
Първият смел и документиран опит за проникване във вътрешността на опасната пропаст е направен през 1962 година от алпинистите Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата изследователи успяват да достигнат успешно до дъното на Голямата зала на пропастта, след което предприемат рискован опит да продължат по-надолу, следвайки бурното подземно течение на реката. За съжаление, сериозният недостиг на специализирана екипировка, липсата на предходен опит в пещерното дело и огромната опасност осуетяват по-нататъшното им навлизане в по-дълбоките нива на пропастта.
Дяволското гърло е типична пропастна пещера, която е била формирана в геоложкото минало вследствие на мащабно пропадане на земните пластове и карстова ерозия. Основната и част е заета от гигантска подземна кухина, в която се намира най-високият подземен водопад на територията на целия Балкански полуостров.
Архитектура на подземната система:
На територията на Република България се срещат 33 от общо 35 вида прилепи, регистрирани в Европа, като абсолютно всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна.
Дяволското гърло осигурява надеждно убежище на четири специфични вида прилепи, които обитават подземните куполи през различните годишни сезони:
Изключителен научен факт е, че в Дяволското гърло извън сезона на активност зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. Общата численост на зимната колония надхвърля 35 000 индивида от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, които са официално включени в Световния червен списък на застрашените видове. Останалите два вида, обитаващи пещерата - големият и малкият подковонос, са вписани сред приоритетните за опазване видове за цяла Европа. Тези параметри превръщат Дяволското гърло в едно от най-значимите и критични прилепни убежища в България.
Дяволското гърло заема централно място в древната митология на Балканите, давайки начало на редица предания от епохата на древните траки. Най-популярната световна легенда разказва, че именно през зловещата бездна на Дяволското гърло легендарният тракийски певец и музикант Орфей се спуска смело в подземното адско царство на бог Хадес, за да спаси и върне в света на живите своята безгранично обичана съпруга Евридика....
Родопски спа уикенд: минералната вода и екопътеката Струилица в Девин, етнографският комплекс и възрожденският Златоград, плюс Триград и Ягодина наблизо.
8 идеи за уикенд с нощувка около Пловдив: спа градове, родопски села и пещери, Троян под Балкана и ски — разстояния, транспорт и какво работи през зимата.
Пътеводител за Триградското ждрело и пещерата Дяволското гърло в Западните Родопи: отвесният мраморен каньон, ревящият подземен водопад, близката Ягодинска пещера и гледната точка Орлово око над Буйновското ждрело.
Дяволското Гърло се намира в Смолян, България.
До Дяволското Гърло най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Пещерите могат да се посещават през цялата година — температурата вътре остава около 10–12°C независимо от сезона. Пролетта и есента са по-спокойни от пиковото лято. Носете топла дреха и стабилни обувки; някои пещери затварят през зимата заради състоянието на достъпните пътища.
Достъпът до пещерите варира. Посетителските пещери обикновено провеждат екскурзоводни обиколки в обявеното работно време; дивите пещери изискват подходяща екипировка и опит. Вътре температурата остава хладна целогодишно (~10–12°C) — носете топла дреха, стабилни обувки със стабилен ход и фенерче, дори при организирана обиколка.
