Чудните мостове

Чудните мостове, известни в географската литература още и като Скалните мостове, а в миналото с османското наименование Еркюприя, представляват грандиозен скален феномен, разположен в Южна България. Този уникален природен паметник се намира в живописната карстова долина на река Еркюприя в пределите на Западните Родопи, издигайки се на 1450 метра надморска височина в самото подножие на величествения връх Голям Персенк. В официалния държавен регистър на защитените територии и защитените зони в България, обектът е вписан под наименованието ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ - ЕР КЮПРИЯ и притежава строг законов статут на защитена територия от категория Природна забележителност. Скалният комплекс е включен под почетен номер в престижния национален списък на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: позиция номер 85, обхващаща връх Голям Перелик и Чудните мостове, като в района се намира и се поставя официалният колекционерски печат. Геоложки произход и хидроложка структура Оформянето на Чудните мостове е сложен и продължителен геоложки процес. Те са се образували вследствие на мощната водна ерозионна дейност на пълноводна в далечното минало река. Водният поток постепенно е разрушил и преобразил тектоничните пукнатини в дебелите мраморни скални пластове, оформяйки дълбока водна пещера. С течение на времето, под въздействието на външните земни сили, таванът на тази подземна галерия изтънява на места и напълно се срутва под собствената си тежест. Историците и геолозите предполагат, че огромните каменни отломки от това срутване са били впоследствие изцяло отнесени и отмити от мощните води на реката. В резултат на тази карстова дейност до наши дни са останали двата емблематични мраморни моста: - Големият мост: Това е първият и най-внушителен мост по маршрута. Неговата широчина достига около 15 метра в най-широките части, а общата му дължина е почти 100 метра. Монументалната му структура се състои от три естествени арки, като най-голямата от тях поразява с размерите си, притежавайки височина от 45 метра и широчина от 40 метра. - Малкият мост: Разположен е на 200 метра по-надолу от Големия мост, следвайки естественото течение на планинската река. Този мост е напълно непроходим за туристи. Общата му дължина възлиза на 60 метра при внушителна височина от 50 метра, като чистата височина само на единичната му арка е 30 метра. - Третият мост: Непосредствено след Малкия мост се намира съвсем малък трети мост. Той представлява специфична понорна пещера, в чието тъмно гърло водите на река Еркюприя изчезват изцяло под земята, за да преминат през подземни кухини и да се появят отново на земната повърхност след 3 километра в низината. Екологичен профил и туристическа инфраструктура Цялата планинска местност, заобикаляща двата мраморни моста, е заета от гъсти, вековни иглолистни гори, съставени предимно от високи смърчови дървета. И двата скални моста са съвременно обезопасени и напълно пригодени за нуждите на масовия екологичен туризъм. Преминаването на посетителите е свободно и безопасно разрешено както по горната част върху самите мостове, така и в ниското под техните величествени сводове. В непосредствена близост до скалния феномен са проучени множество подземни пещери, но по-голямата част от тях не са годни и безопасни за посещения от масови туристи, тъй като не разполагат с изградено нощно осветление и предпазни парапети. За нуждите на пътуващите в района работят две големи планински хижи - хижа Чудните мостове и хижа Скалните мостове. И двете бази се стопанисват и администрират от Туристическо дружество Студенец от град Чепеларе, предлагайки отлични условия за планински туризъм, отдих и нощувка сред природата. Проблеми с вандализма и законови санкции За съжаление, след официалното обявяване на мостовете за популярна туристическа дестинация, в местността възниква един вреден и варварски обичай. Голяма част от преминаващите туристи, преминали под свода на Големия мост, записват неправомерно имената си с парчета въглен директно върху дебелата мраморна стена. Върху уникалните скални образувания в самата основа на Големия мост са оставили своите следи дори редица публично известни личности, демонстрирайки ниска лична култура. Съгласно действащото екологично законодателство на Република България, всяко драскане, повреждане или поставяне на надписи в официалните граници на обявена природна забележителност е абсолютно забранено. Законово предвидената финансова глоба за това административно нарушение е в много висок размер: от 500 до 5000 лева. Редовно организирани групи от доброволци и природолюбители почистват периодично стените от грозните надписи, като държавните органи налагат солени глоби, но въпреки това тази вандалска традиция продължава да уврежда скалния феномен. Географско положение и транспортна достъпност Скалното образувание се намира в Родопите, разположено на разстояние от няколко километра от старото родопско село Забърдо. До самата защитена местност има изграден автомобилен път. След официалното отклонение от главното шосе, водещо за село Забърдо, отсечката до самите мостове е с дължина около 8 километра. Важно е шофьорите да знаят, че тази последна част от пътя се намира в сравнително лошо техническо състояние, пътната настилка е тясна, което води до трудно разминаване на превозните средства, на места банкетите са подкопани от дъждовете, а трасето крие сериозни рискове за преминаване на автомобили с много ниско окачване.