Батак

Град Батак е един от най-свещените и вълнуващи символи на българската история и непокорен дух. Сгушен в живописната котловина на Западните Родопи на 1036 метра надморска височина по двата бряга на Стара река, градът е обграден от вековни планински хълмове („бърда“) и величествените върхове Баташки снежник и Голяма Сюткя. Поради суровите географски условия и непроходимото в миналото блато на северозапад, Батак се превръща в сигурно убежище за българите, които съхраняват чиста своята християнска вяра, бит и култура през вековете на чуждо робство. Архитектурни шедьоври, музеи и история - Древното наследство на котловината: Околностите на Батак са обитавани от най-дълбока античност. Доказателство за това са откритите над 20 тракийски, римски, византийски и славянски крепости, римски мост, тракийски могили и руините на над 10 средновековни църкви и манастири. - Свидетелството от 1592 г.: Най-ранното безспорно доказателство за съществуването на селището с настоящото му име е надписът върху вградения камък на чешмата при Кричимския манастир „Рождество Богородично“. Там се разчитат както името Батак, така е и имената на батачаните, изградили чешмата в края на XVI век. - Произход на името: Според преданията първото име на селището е било Батево. Настоящото си име получава заради близкото езеро („блато“ или на турски батак), покрито с преплетени корени и папур, където непознаващите района конници са затъвали. - Поминък и дърводобив: Батачани остават в историята като сурови и решителни хора. Дърводобивът става техен основен поминък – от качествената баташка дървесина са се строили корабите на Османската империя, а местните търговци са развили мащабни връзки със Средиземноморието и Западните Балкани. Духовност, мистика и национална памет - Люлка на духовни титани: През Възраждането Батак се превръща в мощен просветен център. Оттук произлизат велики личности като игумен Йосиф Строителя (възстановил Рилския манастир в сегашния му величествен вид), игумените Кирил и Никифор, както и Георги Бусилин – автор на забележителния „Български буквар“ (1844 г.). - Историческата църква „Св. Неделя“: Каменният храм е лобното място и вечен паметник на безгранична саможертва. По време на Априлското въстание през май 1876 г., градът е обкръжен от 8-хиляден башибозук, предвождан от Ахмед ага Барутанлията. Около 2000 християни биват обсадени в храма, където майките копаят с голи ръце кладенец в земята, за да намерят вода за децата си. Кладенецът може да бъде видян и днес. - Баташките новомъченици: При превземането на църквата и изгарянето на училището и къщите, башибозукът извършва безпощадно клане, отнело живота на близо 5000 батачани. През 2011 г. Светите Баташки новомъченици са официално канонизирани от Българската православна църква. - Гласът на Макгахан и светът: Величествената саможертва на Батак разтърсва Европа. Благодарение на репортажите на американския журналист Януари Макгахан, светът научава за волята на България за свобода, което дава моралното право на Русия да обяви Освободителната война. Негов паметник днес краси центъра на града. Непокорен дух и съвременна история - Пункт на ВМОРО: В края на XIX век Батак заема важно място в освободителното движение на македонските българи. През 1899 г. тук се основава дружество на Македонската организация, а през местния граничен пункт по тайни канали към Османската империя са прехвърлени стотици пушки и сандъци с патрони. - Балканската война и Новата ера: При избухването на войната през 1912 г. петима смели батачани веднага тръгват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. След бурни събития в средата на века, с официален указ през септември 1964 г. Батак придобива заслужения си статут на град.