Крепост Баба Вида

Простираща се на площ от близо 7 квадратни километра по брега на река Дунав, Видинската градска крепост (обхващаща днешния квартал „Калето“) е втората по големина крепостна система в България след първата ни столица Плиска. Наричана от османците „Девствената крепост“ (Каз кале), защото никога не е била превземана с пряка военна сила, тази грандиозна фортификация е вековен символ на Видин и българската отбранителна архитектура. Крепостта възниква върху останките на древното келтско селище Дунония и последвалата го важна римска крепост Бонония в провинция Горна Мизия, надграждана последователно през Второто българско царство и Османската империя. Фортификационна система: Трите отбранителни пояса Окончателно завършена през 1735 г. по проект на австро-унгарския инженер Гезар Мустафа и съградена от българските християнски майстори Гиго, Никола и Танас, Видинската градска крепост се състои от три последователни отбранителни кръга: - Вътрешен кръг (Цитаделата): Включва напълно запазения средновековен замък (днешната крепост „Баба Вида“), разположен на самия бряг на Дунав и обкръжен от воден ров. - Среден кръг (Каменните стени и капиите): Отстои на 500–1000 метра от цитаделата. Включва масивни каменни стени във формата на дъга, воден ров с ширина 18 м и дълбочина 5–6 м, както и 13 каменни порти (капии) – 6 речни и 7 сухопътни. - Запазени капии: Сред най-известните са главната градска порта Стамбол капия (разположена на пл. „Бдинци“), Телеграф капия в Крайдунавската градина, Топ капия край замъка, както и Еничар капия и Пазар капия. - Парк „Рова“: Южната засипана част от водния ров днес е превърната в красивия градски парк „Рова“, отделящ стария град от новите квартали. - Външен кръг (Редута): Отстои на 1 км от средния пояс и представлява земен вал с фортификационни съоръжения (редути), завършен към 1838 г., който започва от колодрума и завършва край пристанище „Видин Север“. Непобедимата история и легендарните обсади Историята на крепостта е изпъстрена с епични военни сблъсъци, потвърждаващи нейната непревземаемост: - Кръстоносният поход (1443 г.): Сборната армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди атакува крепостта, но не успява да я превземе. - Метежът на Осман Пазвантоглу (1792 г.): Бунтовният видински паша успешно отбива щурмовете на официалната османска власт зад мощните стени. - Руско-турската война (1877–1878 г.): По време на румънската обсада крепостта устоява на ожесточените артилерийски атаки и османският гарнизон се предава едва след официалното нареждане на султана след Одринското примирие. - Сръбско-българската война (1885 г.): Командирът на Северния фронт капитан Атанас Узунов заповядва пускането на вода от Дунав във водния ров, наводнява околностите и превръща Видин в непревземаем остров, отблъснал сръбските войски. - Междусъюзническата война (1913 г.): През юли 1913 г. българският гарнизон и местните жители за пореден път успешно удържат сръбската обсада. Полезна информация за посетители - Местоположение: Град Видин, кв. „Калето“ (в центъра на града и покрай брега на река Дунав). - Достъпност: Свободен достъп за пешеходни разходки из капиите, Крайдунавската градина и парк „Рова“. - Основни акценти: Портата Стамбол капия, Телеграф капия, парк „Рова“, речните стени и замъкът „Баба Вида“. - Туристически съвет: Направете си пешеходна обиколка от площад „Бдинци“ през Стамбол капия, преминете през Крайдунавската градина край Телеграф капия и завършете разходката при средновековния замък „Баба Вида“ на брега на Дунав.