Югозападна България
Seven Rila Lakes · Wikimedia Commons (CC-BY-SA)
Югозападният район е един от шестте района за планиране в България и обхваща областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София. Площта му е 20 306 km², а населението — около 2 133 406 души (2011 г.). Това е най-гъсто заселеният район в страната, като населението е съсредоточено в големите градове, а столицата е негов демографски, икономически, административен, образователен и културен център.
Географско положение
Географското положение на региона е изключително благоприятно. Тук се кръстосват международните пътища № 4, 8 и 10 от Централна Европа през Белград, Ниш и София за Азия; от Лом и Видин през Петроханския проход и Искърския пролом за София и по долината на Струма за Солун; от Русе през прохода Витиня за София–Кюстендил–Гюешево. Други пътища улесняват връзките на север със Северозападния, на изток с Южния централен и Черно море, на юг и запад с Гърция, Северна Македония и Сърбия. Северната граница минава по билото на Западна Стара планина, но включва територии северно от него (Ботевградско, Етрополско, общините Берковица и Вършец), които икономически гравитират към София. На изток границата започва от Копривщица, обхваща в меридионален план Ихтиманска Средна гора, Долнобанската котловина, Рила и поречието на р. Места и достига до гръцката граница по рида Дъбраш. Южната граница е най-късата и стимулира развитието на пограничните територии — открит е новият ГКПП „Илинден“ с Гърция. Западната граница съвпада с държавната, предимно планинска и слабо усвоена; ключови са пунктовете „Калотина“ с Република Сърбия и „Гюешево“ с Република Северна Македония, а в проект е железопътната отсечка Гюешево–Куманово.
Климат и природни ресурси
Около 75% от територията на района е заета от планински земи, а около една четвърт — от котловини; на региона се падат и около 8,8% от обработваемата земя на страната. Разнообразният релеф благоприятства развитието на земеделие, дърводобив, туризъм, транспорт и селищна мрежа. Климатът се мени значително от север на юг — умереноконтинентален в северните части, преходен в средните и континенталносредиземноморски на юг, което определя и специализацията на растениевъдството, а планинският климат подкрепя зимния и пешеходен туризъм. Сред полезните изкопаеми с най-голямо стопанско значение са кафявите въглища (Бобов дол, Перник) за ТЕЦ, железните руди (Кремиковци), медните руди в Етрополско, оловно-цинковите в Осогово, варовиците в Земен и Сливница, глините в Елин Пелин и мраморите за строителната промишленост.
Реки и водни ресурси
Регионът разполага с над една пета от речните и подземните води на страната, които се използват комплексно — за водоснабдяване, напояване, промишлени нужди и добив на електроенергия (язовир „Искър“, ВЕЦ „Кокаляне“, ВЕЦ „Пасарел“, каскада „Санданска Бистрица“ и др.). Голямо богатство са минералните води в София, Банкя, Сандански, Кюстендил и Сапарева баня — те стимулират развитието на СПА туризма и оранжерийното производство. Със значение за туризма са и красивите високопланински езера в Рила и Пирин, сред които Седемте рилски езера и Поповото езеро.
Почви и обработваеми земи
Почвите в региона са разнообразни. Най-широко разпространени са смолниците в северните котловини, канелените горски почви и алувиално-ливадните почви на юг, а в по-високите части — кафявите горски почви. Това почвено разнообразие позволява отглеждането на широк набор от култури — от зърнени и тютюн в южните долини до картофи и плодове в по-високите части.
Гори
Близо 40% от територията на района е покрита с гори, а тук са разположени около една трета от иглолистните гори и около половината от пасищата в страната. Запасите от дървесина не са големи, но регионът е дом на едни от най-важните защитени територии в България — националните паркове „Рила“ и „Пирин“ (последният включен в списъка на ЮНЕСКО), Природен парк „Витоша“ и резерватите „Соколата“, „Църна река“, „Тисата“, „Конгура“ и „Габра“ — които привличат туристи целогодишно.
Население и селища
Общият брой на населението в Югозападния район е около 2,1 млн. души, като повече от половината живеят в гр. София — единственият български град с гъстота над 1000 д./km². Най-добра възрастова структура показват селищата по поречието на р. Места, в които раждаемостта остава относително висока. В по-големите градове възрастовата структура се влошава поради емиграция, засягаща предимно младите хора. София концентрира значителна част от работната сила и интелектуалните ресурси на страната — градското население в нея е преобладаващо, а етническата структура — еднородна. Селищната мрежа на региона наброява 952 населени места, от които 48 града и 904 села. Определящата роля за района е на София — с уникалните си функции тя е с общонационално значение, — а сред другите по-големи центрове са областните градове Перник, Благоевград и Кюстендил.
