Разположено едва на 3–4 км югозападно от град Враца, веднага след легендарния скален проход „Вратцата“, село Згориград е едно от най-живописните и стратегически разположени планински селища в Северозападна България. Сгушено по бреговете на река Лева (Въртешница) в затворена котловина, то е обградено от величествените скални венци на Врачанската планина. Над селото се извисяват монументалните бели варовикови върхове Тошина могила, Бабките, Букувешки камък и Меднишки връх, създаващи уникален алпийски пейзаж. Неслучайно Згориград дава името си на известната Згориградска антиклинала в геологията. Вратата към Врачанската планина и алпинизма Згориград е основният изходен пункт за някои от най-популярните туристически и алпийски маршрути в Западна Стара планина: - Проходът „Вратцата“: Непосредствено до селото се издигат най-високите отвесни варовикови скали на Балканския полуостров – с надморска височина над 700 м и отвес от 420 метра. Това е емблематично място за българския и международния алпинизъм. - Екопътеки и водопади: От Згориград започва прочутата екопътека към живописния водопад „Боров камък“ (висок 63 метра), както и маршрутите към хижите „Пършевица“ и „Леденика“. - Климат и чистота: Благодарение на гъстите иглолистни и широколистни гори, които го заобикалят, въздухът в Згориград се отличава с изключителна чистота, съпоставима с тази в Сандански. Природен парк „Врачански Балкан“ и Резерват „Врачански карст“ Землището на Згориград е неотделна част от Природен парк „Врачански Балкан“ – защитена територия с международно значение, обхващаща над 28 000 хектара. - Карстов подземен свят: Районът е световноизвестен със своите над 500 пещери и пропасти. Сред тях се открояват пещерите Леденика, Темната дупка, Ръжишката пещера, Барките и Змейова дупка. - Строг резерват „Врачански карст“: Включва 1 453 хектара скалисти склонове, които дават убежище на редки видове като египетски лешояд, сокол скитник, орел змияр, безопашат мишелов и десетки видове прилепи. - Богата флора: На територията на парка се срещат над 1 050 вида висши растения, от които над 80 са с висока консервационна стойност. Полезна информация за посетители - Местоположение: Област Враца, на 3 км от Враца (преминава се през прохода Вратцата) и на 115 км от София. - Настаняване и хижи: В района работят хижа „Пършевица“ (известна и с мандрата си), частната хижа „Горски дом“, както и къщи за гости в самото село Згориград. - Туристически съвет: Започнете деня с пешеходен преход по екопътека „Боров камък“, преминете през платото до хижа „Пършевица“, а на връщане се насладете на залеза край скалите на Вратцата.
Четиридневна обиколка с кола от София през най-слабо посещавания район на България: Искърското дефиле, Враца, Божия мост, Чипровци, Белоградчик, Магурата и Видин.
Пътеводител за Природен парк „Врачански Балкан“: скалната арка Божият мост край Лиляче, сезонният водопад Скакля над Згориград, Боров камък и кога през пролетта да улучите водата.
Пътеводител за Враца: проломът Вратцата с 400-метровата си скална стена, благоустроената пещера Леденика, Рогозенското съкровище от 165 сребърни съда и паметникът на Околчица — само на час и половина от София.
Згориград се намира в Враца, България.
До Згориград най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Згориград може да се посещава целогодишно, но късната пролет (май–юни) и ранната есен (септември–октомври) предлагат най-приятното време и по-малко туристи. Лятото е най-натоварено; зимата — най-спокойна, с по-кратък светъл ден и възможни студове.
Българските населени места обикновено си струват разходка без бързане — исторически центрове, църкви и манастири, местни пазари и семейни ресторанти с регионални ястия. По-големите градове имат и музеи, и сезонни културни събития. Информационният туристически център е добра първа спирка за актуално работно време и предстоящи събития.
