Вихрен

Връх Вихрен е неоспоримият първенец на Пирин планина и един от най-внушителните и магнетични планински масиви на Балканите. Със своите 2914 метра той е вторият по височина връх в България след Мусала в Рила и трети на Балканския полуостров след Олимп в Гърция. Разположен в Северния дял на Пирин на главното било, Вихрен е обграден от северозапад от връх Кутело, а на югоизток — от Хвойнати връх, като е свързан с тях съответно чрез седловините Премката и Кабата. До 1942 година върхът е носил името Елтепе, което в превод означава „връх на бурите“ — име, което днес пази малък паметен заслон в подножието му, изграден с цел изучаване на намиращия се там постоянен снежник. Геоложкият строеж на Вихрен е изграден от блестящи бели мрамори. Тъй като мраморната скала не задържа вода, в целия район около върха няма реки или езера, като най-близките водни огледала са Влахините езера на югозапад. Впечатляващо за Вихрен е, че променя изцяло формата си в зависимост от посоката, от която се гледа — откъм Банско изглежда като пресечена пирамида, докато от юг силуетът му е на перфектна четиристенна пирамида. Растителността по стръмните му склонове е оскъдна, представена предимно от алпийска трева и лишеи, но за сметка на това скалният ръб Джамджиеви скали е прочут с изобилието на защитеното цвете еделвайс. Районът е и сигурно убежище за диви кози, които често могат да бъдат забелязани в циркуса Казаните в подножието на върха. Като задължителна дестинация за всеки планинар, Вихрен е част от Стоте национални туристически обекта и инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“. Печати за туристическите книжки могат да бъдат намерени в хижа „Вихрен“, хижа „Бъндерица“ и в музея на Никола Вапцаров в град Банско. През зимата всички подходи към пиринския първенец са силно лавиноопасни и изискват професионална екипировка и опит. За лятно изкачване до върха се използват няколко класически и алпийски маршрута: - Царската пътека (от хижа „Вихрен“): Най-популярният и класически маршрут, който подхожда към върха като към стръмен купол. Пътеката изкачва плавно седловината Кабата, откъдето започва финалната атака по южната страна на мраморната пирамида. - Откъм Кутело и Премката: От северната страна върхът представлява много остър купол. Преминаването оттук става по стръмна и изсечена в самите мраморни скали пътека, която се явява най-лекото изкачване от психологическа гледна точка. - Ръбът „Джамджиеви скали“: Този техничен маршрут отделя Казаните от долината на хижата. Той предлага голяма доза адреналин и се препоръчва единствено на опитни туристи с умения в скалното катерене. - Северната стена (Алпийски маршрути): Откъм Казаните се издига грандиозна 350-метрова отвесна мраморна стена, в чието подножие лежи микроскопичен вечен ледник с размери 90 на 40 метра. Стената е истинско предизвикателство за алпинисти, изкачена за пръв път на 5 октомври 1934 година от германците Бернхард Мозл и Хайнрих Ауер. Първото българско изкачване е дело на Любен Телчаров и Божидар Стоичков през лятото на 1935 година, а първият зимен успех на стената записват Александър Белковски и Владимир Лободин през февруари 1949 година.