Валявишки чукар (2664 м) е гранитен връх на Главното било в Северен Пирин, в точката, където се допират трите циркуса Белемето, Валявишки и Превалски.
На югозапад, в непосредствена близост, е малко по-нисък безименен връх; двата образуват характерен остър масив, добре видим от Тевното езеро. Югозападно от безименния връх е седловината Мозговишка порта (Винарска порта), през която минават основните пътеки от билото и хижа „Демяница“ към Тевно езеро и Мозговица. На изток билото се понижава към Момини двори, а югоизточните склонове – каменопад от гранитни блокове – опират в Тевното езеро. По северния склон един от двата скални ръба слиза до голямото Валявишко езеро.
Върхът се изкачва лесно за около 20 минути по ръба на изток от заслон „Тевно езеро“. До заслона се стига от хижа „Демяница“ за около 3 часа през Мозговишка порта или от хижа „Безбог“ за около 3 часа.
Хижа „Демяница“ е над Банско; хижа „Безбог“ се стига от Добринище през хижа „Гоце Делчев“ и лифта между двете хижи.
Валявишки чукар се намира в Благоевград, България.
До Валявишки чукар най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Късна пролет до ранна есен (май–септември) е най-подходящото време за Валявишки чукар, когато пътеките са изчистени от сняг и времето е най-стабилно. По-високите върхове може да задържат сняг до юни и да получат пресен сняг още през октомври. Зимните посещения са само за опитни планинари с подходяща екипировка.
Валявишки чукар достига надморска височина от 2664 метра.
Туристически обувки, дебели дрехи, вода (1,5–2 л на човек), защита от слънце и ветроустойчиво яке — времето в планината се променя бързо. За по-дълги маршрути вземете и карта (хартиена или офлайн), челник и резервна храна. Уведомете близък човек за планирания маршрут и часа на връщане.
