Самоков

Разположен на 950 метра надморска височина в красивата Самоковска котловина, град Самоков е най-голямото селище и административен център в Софийска област. Котловината, разгърната на 185 кв. км, е нередовна и двуделна (Палакарийска от запад и Искърска от изток), сгушена между планините Рила, Плана и Ихтиманска Средна гора. Местоположението на града определя неговия умереноконтинентален климат с осезаемо планинско влияние – лятото е приятно и прохладно, а зимата е студена и продължителна, но с обилно слънчево греене благодарение на Рила, която спира бурните ветрове. Стратегически туристически кръстопът Самоков е перфектният изходен пункт за планински, еко и балнеоложки туризъм поради перфектната си локация: - Столицата София: 60 км. - Курорт Боровец: Само 10 км. - Национален парк „Рила“: 8 км от един от главните входове на парка. - Язовир Искър: 12 км на юг от най-големия язовир в България. - Минерални извори в района: Сапарева баня (29 км), Белчин баня (14 км) и Долна баня (27 км). Водно богатство и алпийски дестинации Районът около Самоков е изключително богат на води. Тук тече река Искър, която се формира от два основни ръкава – Бели и Черни Искър. Точно преди града реката преминава през живописната местност „Лаго“ (широка 200–300 м), осеяна с малки острови и влаголюбиви гори. В пределите на общината, високо в Рила, се намират някои от най-емблематичните ледникови езера: - Йончево и Страшно езеро: Две от най-красивите рилски езера, които са били вдъхновение и любимо място на известния самоковски художник Христо Йончев-Крискарец (чието име носи Йончевото езеро). - Езерни групи: В района на Малка Мальовица се намират двете Камилски езера, на изток от първенеца са Еленските езера, а в близост до Страшното езеро са разположени още четири, сред които най-известно е Свинското езеро. Култура, просвета и 100-те национални туристически обекта Самоков пази силни традиции от епохата на Възраждането. Градът е дом на два обекта от списъка на Стоте национални туристически обекта: - Историческият музей: Води началото си от 1931 г. като Музей на Възраждането с първи уредници художниците Наум Хаджимладенов и Христо Йончев-Крискарец. - Девическият манастир „Покров Богородичен“: Духовно средище с вековна история. - Важен стожер на културния живот е читалище-паметник „Отец Паисий“, което през годините бележи редица забележителни дати: първото театрално представление в града (1862 г.), основаването на емблематичния хор „Рилска песен“ (1914 г.), старта на читалищното кино (1925 г.) и създаването на детски музикални и театрални школи през 50-те години на XX век.