Сгушен в живописните диви склонове над село Рибарица, „Царичина“ е третият по големина резерват в Национален парк „Централен Балкан“. Обхващащ горната част от водосбора на река Бели Вит и нейните бистри притоци Стара Рибарица и Заводна, той пази уникални горски и субалпийски екосистеми на надморска височина от 700 до 2198 метра. Легендата за царската дъщеря и „царското цвете“ Според преданието името на резервата е свързано с цар Иван Асен II и неговата дъщеря Тамара. Когато девойката се разболяла от коварна болест, баща ѝ я изпратил да се лекува сред чистия въздух на Тетевенския Балкан. По време на престоя си тя била запленена от огненочервеното цвете „омайниче“, което местните носели за здраве и любов. До есента царската дъщеря напълно оздравяла. Вярвайки, че именно природата и красивото цвете са я изцерили, хората започнали да го наричат „царско цвете“, а самата местност – Царичина. Основаване, статут и световно признание Обявен за строг резерват още през 18 юли 1949 г. с площ от над 3 400 хектара, „Царичина“ пази непокътнато природно богатство. Поради изключителната си консервационна стойност, през 2017 г. резерватът е официално включен в мрежата от биосферни резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. Растително богатство: Уникалната Бяла мура В „Царичина“ процъфтяват над 600 растителни вида, 23 от които фигурират в Червената книга на България: - Най-северното находище на Бяла мура: Безспорната ботаническа ценност на резервата е единственото естествено находище на бяла мура в Средна Стара планина, което е и най-северното в целия свят. - Вековни гори: По-ниските части на резервата са доминирани от обширни вековни гори от бук, смърч и ела. - Редки планински цветя: Из цветните ливади се срещат витошко лале, нарцисоцветна съсънка, самодивско лале, старопланинска теменуга, балканска фитеума и легендарното планинско омайниче. Дивият животински свят Гъстите гори и необезпокояваната среда правят „Царичина“ истинско убежище за фауната на Стара планина: - Едри бозайници: Тук живеят кафявата мечка, вълкът, благородният елен, сърната, дивата свиня, златката и речната видра. - Царството на птиците: На територията на резервата се срещат над 60 вида птици, сред които разнообразни пойни видове (дроздове, чинки) и грабливи птици. Любопитен факт е, че „Царичина“ предоставя подслон и на всичките 7 вида сови, характерни за българските планини. Полезна информация за посетители - Местоположение: В близост до популярното планинско курортно село Рибарица, община Тетевен. - Режим на опазване: Като строг биосферен резерват, движението на туристи е позволено единствено по официално маркираните туристически пътеки. - Туристически съвет: Районът е изключително подходящ за планински преходи и пешеходен туризъм през пролетта, лятото и есента. Село Рибарица е перфектната изходна точка за организиране на разходки до периферията на резервата и близките хижи.

Пловдив
на 2.9 км
Пловдив
на 4.2 км
Ловеч
на 5.3 км
Пловдив
на 5.6 км

Пътеводител за трите национални и единадесетте природни парка на България — Рила, Пирин, Централен Балкан, Витоша, Врачански Балкан, Странджа, Персина и останалите: какво означават категориите и кои да посетите.

Пътеводител за Национален парк „Централен Балкан“: деветте му резервата, вековните букови гори на Боатин и Царичина в списъка на ЮНЕСКО, суровите скали на Джендема, дивата природа и най-добрите начални точки за посещение.
Пътеводител за Тетевен и Рибарица в долината на Вит: Гложенският манастир на ръба на скалата, зеленото сирене от Черни Вит, достъпът до резерватите на Централен Балкан и защо тази долина остава празна.
Резерват Царичина се намира в Ловеч, България.
До Резерват Царичина най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
По Резерват Царичина е най-добре да се ходи от май до октомври, когато пътеката е изчистена от сняг и времето е стабилно. Летните обедни часове по ниските части могат да са горещи — тръгвайте рано. Зимните преходи изискват подходяща екипировка и познаване на маршрута.
Зависи от конкретния маршрут. Българските пътеки варират от асфалтирани алеи, подходящи за семейства, до многодневни високопланински преходи. Проверете дължината, денивелацията и настилката преди тръгване. Стабилни обувки, вода и базова карта (офлайн или хартиена) са задължителни дори за кратки разходки.