Палеокастро

Археологическият обект Палеокастро е един от най-интригуващите, мащабни и обвити в мистерия мегалитни паметници в Южна България. Разположен на северните склонове на Сакар планина, на около 3 километра западно от град Тополовград в посока село Хлябово, комплексът съчетава останки от мощна многовековна крепост и уникален скален феномен. Открит за българската наука още през 1888 година от основоположниците на нашенската археология – братята Херман и Карел Шкорпил, обектът и до днес е арена на оживени научни дискусии относно своя произход, предназначение и култов характер.

Древната крепост Палеокастро

• Произход на името: Наименованието на обекта произлиза от гръцките думи палайос (стар, древен) и кастро (крепост). Тази защитна ивица от високи скали по хребета е използвана за първи път за изграждане на фортификационно съоръжение в началото на първото хилядолетие преди новата ера.
• Исторически пластове: Поради своето изключително стратегическо разположение, крепостта е била многократно преустройвана от различните цивилизации. Тя е изпълнявала своите важни отбранителни и стражеви функции чак до епохата на развитото Средновековие.

Хипотезата за соларното светилище

• Веригата от зъбери: Във вътрешността на укрепената зона се издигат внушителни скални масиви, чиито върхове образуват дълга верига от зъбери. Тяхната източна страна е изцяло изложена на първите лъчи на изгряващото слънце.
• Каменните слънца: По повърхността на тези скали са моделирани между 140 и над 200 специфични дискове, често интерпретирани в научната литература като тракийски слънчеви дискове, посветени на култа към Слънцето. Диаметърът им варира в широки граници – от 20 сантиметра до 1 метър.
• Релеф и разположение: Част от дисковете са изпъкнали (позитив) и стърчат над скалата с 3 до 5 сантиметра, докато други са вдлъбнати (негатив) на същата дълбочина. Срещат се дискове, вписани един в друг, както и кръгове, означени с малки ямички. По целия гръб на върха се наблюдават форми, чиято долна част е затрупана под земята, което доказва, че са изработени в дълбока древност преди естественото повдигане на почвения слой.

Геоложката теория за каменните кръгове

• Кристализационна шистозност: Съвременните геоложки проучвания, проведени от българския учен професор Руслан Костов, предлагат коренно различна и изцяло практическа хипотеза за паметника. Измерванията с геоложки компас показват, че метаморфните скали залягат стръмно под ъгъл между 41 и 57 градуса в посока север-североизток.
• Производство на каменни детайли: Този специфичен наклон на залягане съвпада напълно с естествената шистозност на метаморфните скали. Това е бил решаващият природен фактор, улеснявал древните каменоделци лесно да отцепват издълбаните на дълбочина 10-15 сантиметра каменни кръгове.
• Нова интерпретация: Според тази хипотеза, идеята за насочено на изток соларно светилище трябва да бъде преразгледана. По-вероятно е мястото да е функционирало като древна кариера за добив на готови заготовки с форма на къс, плосък цилиндър. Големите кръгове са със среден диаметър 88 сантиметра, а малките варират между 25 и 46 сантиметра.