Каварна е административен и стопански център на едноименната община, разположен в средните части на Северното Черноморие, южно от нос Калиакра. По данни на НСИ населението му е 9838 души (31 декември 2025 г.).
Разстоянията до всичко важно наоколо са къси: 18 км до Балчик, 20 км до Шабла, 42 км до Варна, 43 км до Добрич, 38 км до Дуранкулак и 500 км до София.
Релефът е равнинен и равнинно-хълмист, а каварненското крайбрежие е дълго 42 километра — насечено, скалисто и осеяно с малки плажни ивици. На брега е изграден и просторен изкуствен плаж.
Над Каварна се издига нос Чиракман — почти отвесен и труднодостъпен. В миналото той се е врязвал километри навътре в морето, докато силно земетресение не откъсва челната му част. Ерозията довършва останалото и оформя днешния му непристъпен вид.
На равното му плато са запазени развалини от крепостни стени, ровове, църкви и некрополи, където и досега се водят археологически разкопки.
Тук е стоял античният Бизоне. Градът е основан през V век пр.н.е. от гръцки колонисти и играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговци от Родос, Хераклея, Синоп и Египет. Северното добруджанско крайбрежие е неудобно за пристан заради скалите, но е притегателно заради едно: висококачественото пшенично зърно, което местните произвеждат и търгуват.
През втората половина на I век пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща античния град. Челната част на Чиракман се откъсва и заедно с нея в морето потъват най-богатите жители на Бизоне.
И това не е единственото потъване. Подводната археологическа експедиция „Каварна '2005“ под ръководството на Асен Салкин локализира границите на потънал квартал от римския Бизоне в Каварненския залив — дялани каменни блокове и части от тухлена стена, датирани от II век от новата ера. Според експедицията този квартал няма нищо общо със земетресението, описано от Страбон и Помпоний Мела. Става дума за движение на земните пластове: брегът се издига около 4 метра между I век пр.н.е. и II век сл.н.е., след което внезапно пропада и крайбрежните квартали се озовават под водата.
След римското възстановяване градът процъфтява отново под същото име. Запазени са останки от базилика от VI век, вероятно посветена на светците Козма и Дамян. Градът съществува в този вид до VII век, когато е разрушен от славяните и прабългарите, които основават селището Карвуна.
През Средновековието селището достига най-големия си разцвет през XIII–XIV век, при добруджанските деспоти Балик и Добротица. С днешното си име се споменава за пръв път в началото на XV век.
През XV–XIX век Каварна е християнско селище и пристанище за зърнени храни. От този период са запазени хамамът, средновековен некропол, мост, чешми, църкви и множество надписи. Тук са откривани богати находки — монети от различни епохи, златни накити и златно тракийско съкровище от апликации.
Каварненското въстание, 1877 г. По време на Руско-турската освободителна война каварненци се вдигат на въоръжена защита срещу башибозушки и черкезки отряди. Спасява ги една телеграма.
Арменецът Еранос Ераносян, началник на военния телеграф в Балчик, изпраща без разрешение на властта телеграма до чуждите консули във Варна и посланиците в Цариград: „В този момент избиват християните в Каварна, която е на половин час път от Балчик. Ако никаква помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено.“ Дипломатите реагират незабавно пред Високата порта и принуждават османските управници да изпратят военни кораби — след като дотогава многократно са отклонявали молбите на каварненци. Ераносян спасява града, но загива при отбраната му. През 2007 г., по повод 130 години от Освобождението, каварненци откриват негов паметник.
От 1913 г. градът е под румънска окупация и се връща в България едва през 1940 г. По време на окупацията българското население се противопоставя на асимилаторската политика чрез църквата, читалищата и културно-просветните дружества.
Експозиция „Добруджа и морето“ — малък морски музей в реставрираната стара турска баня (Хамама), построена в началото на XV век: масивна куполна каменна постройка в началото на долината към пристанището, на половин километър от центъра. Тук се виждат каменни котви, амфори и керамични съдове, извадени при подводни експедиции. В зала „Съкровищница“ са изложени уникален полиметален свитък — домонетно средство за размяна, монети от различни епохи и тракийско златно съкровище. Цветни карти от Античността и Средновековието допълват картината на древното корабоплаване.
Градският исторически музей — непосредствено до Хамама. Показва хилядолетната история на района: макет на праисторическо пещерно селище, сечива, оръжия и предмети от бита, пушки и пистолети от освободителните войни, както и етнографски материали.
Етнографският музей — красива стара къща от края на XIX век, принадлежала на богато семейство. Интериорът показва бита и културата на трите основни групи, населяващи района: добруджанци, балканджии-котленци и гагаузи. Сградата е заобиколена от градина с черничеви дървета, божури и лалета.
Църквите — „Свети Георги“ (1836 г.) и „Успение Богородично“ (1860 г.). И двата храма са играли роля на образователни и културни средища през османското владичество и след Освобождението.
Старите чешми — дванайсет изворни чешми, разположени в протежение на 2 км по долината към пристанището. Част са разрушени, останалите са реставрирани. Изворната вода е толкова обилна, че образува малка рекичка.
Водоскоците — в центъра, между пощата и читалището. Място за срещи и отдих на каварненци.
Читалище „Съгласие“ — най-старото в общината, основано през 1890 г., с библиотека от около 68 200 тома.
Специалитетът на града е „катено мезе“ — ястие, родено от кулинарните умения на леля Катя, гарнизонна готвачка на 18-и пехотен полк през годините на Балканската война. Останалото на трапезата е традиционната североизточна българска кухня.
Нос Калиакра — издаден 2 км навътре в морето, на 8 км от село Българево. Природен и археологически резерват. През IV век пр.н.е. тук израства селището Тиризис, по името на тракийското племе тиризи. Според Страбон наместникът на Александър Македонски Лизимах разполага тук войската си и скрива съкровище от четиридесет товара злато. През римската епоха крепостта се разраства под името Акрос Кастелум — с водопровод, баня, крепостни стени и обществени сгради. В края на XIV век Калиакра е столица на Карвунското деспотство на Добротица, който сече монети с нейното име. Тук гнезди аристотелевият корморан, а от скалите редовно се виждат делфини.
Яйлата — национален археологически резерват: приморска тераса, отделена от Добруджанското плато с 50–60-метрови скални масиви. Тук е пещерното селище от над 100 пещери от V хилядолетие пр.н.е. От Античността са запазени светилище, жертвени камъни, винарни, четири некропола от скални гробници, вкопани в масива, и частично реставрирана крепост от V–VI век. През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс — по стените на някои се различават прабългарски руни, кръстове и каменни икони.
Русалка — ваканционно селище на 20 км източно от Каварна, в резервата „Птичия залив“, северно от Калиакра. Един от малкото запазени участъци дива степ в силно урбанизирана Европа: насечен скалист бряг, закътани пясъчни ивици и вековни дъбове. Археологическите паметници тук започват отпреди 8000 години и включват антични и средновековни крепости, скални гробници, пещери и жертвени камъни.
Каварненският край е едно от най-силните места за орнитоложки туризъм в България. Богатото разнообразие на птичи видове прави Калиакра и Яйлата предпочитани дестинации за наблюдатели от цял свят, и то целогодишно — през миграционните сезони тук минава един от основните прелетни пътища.
В крайбрежните води се наблюдават делфини, а районът е богат и на минерални води, които по качества се причисляват към трапезните.
Лятото е за плажа, но май–юни и септември са по-добри за всичко останало: Калиакра и Яйлата се обхождат по-приятно без жега, птиците са в разгара на миграция, а крайбрежието не е претъпкано. Ако идвате основно за археологията и природата, изберете извънсезонен уикенд.
Пътеводител за Балчик: Дворецът на кралица Мария, Ботаническата градина с кактусите, цени на билети, паркинг, защо плажът не е тук и къде да отседнете.
Автобус 409 стига до центъра на Варна за 20 минути и около 1 €, а до Златни пясъци за 50. Зони, цени, двата превозвача и такситата.
Каварна се намира в Добрич, България.
До Каварна най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Каварна може да се посещава целогодишно, но късната пролет (май–юни) и ранната есен (септември–октомври) предлагат най-приятното време и по-малко туристи. Лятото е най-натоварено; зимата — най-спокойна, с по-кратък светъл ден и възможни студове.
Българските населени места обикновено си струват разходка без бързане — исторически центрове, църкви и манастири, местни пазари и семейни ресторанти с регионални ястия. По-големите градове имат и музеи, и сезонни културни събития. Информационният туристически център е добра първа спирка за актуално работно време и предстоящи събития.
