Резерват Калиакра

Нос Калиакра (Геларе) е един от най-живописните и стратегически полуострови по северното българско Черноморие. Вдаден на 2 км навътре в морето, този дълъг и тесен нос представлява югоизточния край на Добруджанското плато. Калиакра е едновременно природен и археологически резерват, включен в списъка на Стоте национални туристически обекта. Мястото е орнитоложки рай, където гнезди аристотелевият корморан, а в морето около него често могат да се наблюдават делфини.

Природният феномен: Клифов бряг и огнен варовик

Брегът при Калиакра е от класически клифов тип, като отвесните скали се спускат грандиозно на 70 метра надолу до морската повърхност:

• Специфичен цвят: Скалният масив е съставен от твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с богата на железни окиси глина. Този химичен състав придава на скалите характерния, огнено-червеникав оттенък, който сияе при залез.
• Абразия и пещери: В продължение на хилядолетия прибойните вълни са издълбали в подножието на клифа множество подводни скали, пещери, ниши, подмоли и величествени арки, достъпни само по вода.
• Естествено пристанище: Заливът, затворен от носа, осигурява отлично и сигурно убежище за корабите при силни морски бури.

Легендите на Калиакра

Около червените скали витаят две основни предания, които вълнуват посетителите:

• Портата на 40-те девици: Най-известната легенда разказва за 45 български девойки, водени от красивата Калиакра. За да не попаднат в ръцете на османските поробители, те сплели косите си една за друга и скочили заедно в морската бездна. Днес в началото на носа се издига обелиск в тяхна памет.
• Пътеката на Свети Никола: Според християнската легенда, Свети Никола (покровителят на моряците) бягал от турците, а Бог удължавал земната твърд под краката му, за да го спаси – така се зародил полуостровът. Светецът все пак бил заловен на самия му край, където днес има реставриран параклис, символизиращ гроба му. По време на османското владичество на същото място е имало дервишки манастир, пазещ мощите на мюсюлманския светец Саръ Султук.

Стражът на корабоплаването: История на фара

Поради силно издаденото си положение навътре в морето, Калиакра е жизненоважен пункт за корабната навигация в Черно море още от XIII век:

• Френският фар: Между 1856 и 1866 г. френско дружество изгражда седем модерни фара по българските брегове, включително и на Калиакра.
• Новата кула (1901 г.): След силното Шабленско земетресение през 1901 г. първият фар се пропуква. Новата бяла кръгла кула е висока 9.7 метра и е издигната от дялани камъни от античните крепостни стени на Калиакра. Бялата ѝ светлина проблясва от 67.6 м надморска височина.
• Модернизация и наутофон: През 1955 г. край фара е поставен наутофон (сирена за мъгла). При гъста мъгла той издава силен звуков сигнал на всеки 30 секунди, който изсвирва буквата „К“ на Морзовата азбука.
• Днес: От 2002 г. Калиакра е интегрирана в модерната съвременна система за управление на корабния трафик (VTMIS). На носа функционират още музей, панорамен ресторант, военна радарна станция и метеорологична станция.