Исторически музей Панагюрище

Историческият музей в град Панагюрище съставлява голям, високотехнологичен и богато устроен музеен комплекс. Неговите експозиции са разположени както в модерна централна сграда, така и в пределите на цял архитектурен ансамбъл от автентични, перфектно реставрирани възрожденски къщи, принадлежали някога на именити и заживели в охолство панагюрски родове. Музеят изпълнява ключовата функция да проучва, съхранява и популяризира многовековното културно и историческо наследство на Средногорския регион, превръщайки се в една от най-посещаваните културни дестинации в страната и важна съставна част от Стоте национални туристически обекта. Идейни начела и историческа хронология на създаването Първоначалното намерение за изграждане на музейна институция в Панагюрище възниква в самото начало на 20 век под формата на идея за паметен музей на национално-революционното движение. Този замисъл е бил изключително тясно обвързан с големия проект за издигане на величествен монумент в чест на Априлското въстание от 1876 година. Хронологията на институционалното развитие преминава през следните важни етапи: - 11 юли 1900 година: Направени са първите реални обществени и административни действия в тази насока чрез официалното основаване на специализиран граждански комитет, съставен от 17 души. В неговото първо ръководно тяло влизат кметът на града Нено Златаров в качеството си на председател, Тодор Влайков и Искрьо Мачев като подпредседатели, Стоян Брадистилов като секретар и Петър Чуклев като касиер. - Май 1943 година: Положени са реалните основи на организираната музейна дейност в Столицата на Четвърти революционен окръг чрез откриването на първата постоянна историческа сбирка, експонирана в залите на Народното читалище Виделина. - 20 януари 1951 година: Слага се същинското и официално начало на самостоятелния Исторически музей в Панагюрище. Административното решение за неговото държавно утвърждаване е окончателно заверено с официално постановление на Колегиума на Комитета по култура и изкуство от 27 декември 1966 година. - 1964 година: За специфичните нужди на бързо разрастващите се фондове на институцията е изградена изцяло нова двуетажна централна сграда, във вътрешността на която е оформен детайлен триизмерен макет на традиционна възрожденска занаятчийска чаршия. Макетът на панагюрската чаршия в централната сграда представя по изключително атрактивен начин основните занаяти, които са обуславяли икономическия възход на Панагюрско през Възраждането. Чрез автентични инструменти и възстановки са илюстрирани занаятите абаджийство, златарство, мутафчийство, кожухарство, бакърджийство и килимарство. Разширение на музейния ансамбъл и възрожденските къщи През 1986 година музеят претърпява мащабно преустройство, при което около централната сграда е оформен цялостен архитектурен музеен ансамбъл чрез присъединяването на няколко знакови исторически обекта: - Дудековата къща: Уникален архитектурен паметник, в който е уредена пищна етнографска експозиция, отразяваща градския бит, облекло и домашна уредба на панагюрци от епохата на Възраждането. - Джуновата къща: Историческа постройка, в чиито зали също е разположено детайлно етнографско изложение, проследяващо развитието на местните занаяти. - Бялата Хаджи-Димитрова къща: Сграда, превърната в специализирана експозиция за художествени произведения, фини колекции от възрожденски накити, ценни средновековни ръкописи и автентични произведения на традиционното грънчарско и медникарско изкуство. - Синята Хаджи-Димитрова къща: Обект, който допълва пространствената и архитектурна цялост на музейния комплекс. - Къщата музей Райна Княгиня: Централно и свещено място в целия музеен ансамбъл е отредено на родния дом на националната героиня Райна Попгеоргиева Футекова. Тази емблематична сграда е построена през далечната 1673 година, като на 18 януари 1856 година в нея се ражда бъдещата знаменоска Райна Княгиня. На 3 май 1950 година домът официално отваря врати като държавен музей с национално значение, съхраняващ в двора си и гроба с костите на героинята. Високотехнологичната зала-трезор за Панагюрското съкровище Истински инженерен, технически и културен триумф за комплекса е самостоятелното изложение, посветено на Панагюрското златно съкровище. Тъй като оригиналният античен комплект от девет златни съда се съхранява постоянно в Националния исторически музей в град София, в Панагюрище съкровището е представено чрез изключително прецизно и детайлно негово златно копие. За целта във вътрешността на музея е изградена специална, изключително скъпа, огнеупорна и детайлно охранявана Зала-трезор, която е открита официално на 16 април 2012 година. Тържествените копия на отделните ритуални съдове са изработени по иновативна технология в Германия. Според уникалната концепция на германския проектант, всеки златен съд е разположен самостоятелно в отделна индивидуална витрина от бронирано стъкло, оборудвана със специфично вътрешно осветление. Това техническо решение позволява на любителите на античността и на туристите да разглеждат експонатите от всички страни, наслаждавайки се на най-дребните фризове и митологични детайли. Паметни плочи на бележитите панагюрци Около 2005 година, по официално предложение и с финансовата подкрепа на Фондация Цоцорков род, в обширния зелен двор на Историческия музей е реализиран проект за експониране на паметни плочи. Тези плочи са посветени на най-бележитите и заслужили граждани на Панагюрище, оставили дълбока следа в развитието на българското изкуство, историческата наука, музейното дело, както и в читалищното и библиотечното дело на нацията. Цялостното архитектурно оформление и дизайн на мемориалния кът в двора са изпълнени по идея на инициативен комитет и под творческото ръководство на академик Богоя Сапунджиев.