Резерват „Горната кория“ е в Берковска планина, Западна Стара планина, по северните склонове под връх Ком, в землището на Берковица. Обявен е през 1968 г. и заема 160,71 ха.
Резерватът пази първични букови и иглолистни гори – редките за Стара планина смърчови и смърчово-елови гори и около 160-годишни букови насаждения, с единични явори и ясени. Под смърча близо до горната граница на гората има клек. Лежи между 1100 и 1700 м надморска височина и е вододайна зона. Обявен е и заради единствената популация на глухар в Северна България; срещат се още сърна, дива свиня, вълк, лисица и дива котка. Територията е в защитените зони „Западна Стара планина и Предбалкан“ и „Западен Балкан“ по Натура 2000.
Всякаква дейност в резервата е забранена, освен охраната, научните посещения, преминаването по маркирани пътеки и научното събиране на семена и екземпляри. Не открихме публикувана заповед с пътеки за посетители. Местни туристически описания споменават обозначена отбивка към резервата близо до началото на пътеката от хижа „Ком“ към връх Ком – проверете маркировката на място и не излизайте от пътеката.
Хижа „Ком“ е в местността Горна кория, на около 15 км от Берковица, и до нея води асфалтов път. Пешеходният преход от Берковица до хижата е около 3,5 часа.
Софийска област
на 2,0 км
Област Монтана
на 2,1 км
Област Монтана
на 2,2 км
Резерват „Горната кория“ се намира в Монтана, България.
До Резерват „Горната кория“ най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
По Резерват „Горната кория“ е най-добре да се ходи от май до октомври, когато пътеката е изчистена от сняг и времето е стабилно. Летните обедни часове по ниските части могат да са горещи — тръгвайте рано. Зимните преходи изискват подходяща екипировка и познаване на маршрута.
Зависи от конкретния маршрут. Българските пътеки варират от асфалтирани алеи, подходящи за семейства, до многодневни високопланински преходи. Проверете дължината, денивелацията и настилката преди тръгване. Стабилни обувки, вода и базова карта (офлайн или хартиена) са задължителни дори за кратки разходки.
