Резерват „Дупката“ е в южната част на Баташка планина, Западни Родопи, в землищата на Батак и село Фотиново, по поречието на Девинска река. Обявен е през 1951 г. и заема 1210,8 ха.
Резерватът е създаден, за да опази вековните чисти гори от бял бор и благородния елен. Вековни иглолистни гори покриват 83% от площта; някои борове са над 200-годишни, високи до 40 м и с дебелина на ствола около 1 м. Срещат се и смесени гори от бял бор и смърч, а в ниските части – бук, клен, дъб, елша и върба. Лежи между 600 и 1300 м надморска височина, а Девинска река го пресича почти по цялата му дължина. Тук живеят благороден елен, сърна, кафява мечка, дива котка, глухар и лещарка. От 1977 до 2017 г. „Дупката“ е биосферен резерват по програмата на ЮНЕСКО; днес е в защитените зони „Родопи – Западни“ и „Западни Родопи“ по Натура 2000.
Всякаква дейност в резервата е забранена, освен охраната, научните посещения, преминаването по маркирани пътеки и научното събиране на семена и екземпляри. През резервата минава една пътека за посетители, определена със заповед на МОСВ от 2004 г.: около 1,7 км, за около 40 минути, маркирана и с указателни табели в началните точки. Туристически описания я свързват със стария Кемеров мост на Девинска река. Не се отклонявайте, не палете огън и не бивакувайте.
Най-близките селища са Фотиново и Батак; Девин е на около 11,5 км по права линия.
Резерват „Дупката“ се намира в Пазарджик, България.
До Резерват „Дупката“ най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
По Резерват „Дупката“ е най-добре да се ходи от май до октомври, когато пътеката е изчистена от сняг и времето е стабилно. Летните обедни часове по ниските части могат да са горещи — тръгвайте рано. Зимните преходи изискват подходяща екипировка и познаване на маршрута.
Зависи от конкретния маршрут. Българските пътеки варират от асфалтирани алеи, подходящи за семейства, до многодневни високопланински преходи. Проверете дължината, денивелацията и настилката преди тръгване. Стабилни обувки, вода и базова карта (офлайн или хартиена) са задължителни дори за кратки разходки.
