Брезе – връх Градо

Изкачването на връх Градо (1082 метра надморска височина) е един от най-приятните, панорамни и достъпни пешеходни маршрути в Понор планина (част от Западна Стара планина). Връх Градо е истински емблематичен за китното село Брезе, издигайки се като негов естествен страж. Името му не е случайно – то произлиза от някогашна старинна крепост (град), чиито скромни останки все още личат под върха. Маршрутът предлага чудесна възможност за лек уикенд преход, изпълнен с красиви гледки към понорските плата, каньони и далечните хоризонти на Рила и Витоша. Параметри на маршрута и логистика - Начална точка: Площадът в центъра на село Брезе, където има информационно табло и указателни табели. До там се стига лесно с личен автомобил (общественият транспорт в района вече е рядкост). - Крайна точка: Връх Градо – 1102 м.н.в. - Дължина: Около 5.5 километра в една посока. - Денивелация: Минимална височина – 772 м.н.в., максимална – 1102 м.н.в. Общото изкачване по трасето е 468 метра, а общото спускане – 194 метра. - Маркировка: Добре видима лятна туристическа маркировка в бяло-зелено-бяло, допълнена от множество указателни табели. - Важен съвет: Настоятелно се препоръчва връщането да стане по абсолютно същия обратен път. Тъй като районът е безлюден от десетилетия и няма паша на добитък, старите алтернативни пътеки са напълно заличени от растителност, което прави затварянето на кръгов маршрут почти невъзможно. Описание на пешеходния преход - Начален парадокс и Брезенска река: Любопитна особеност на прехода е, че изкачването към върха започва със спускане. За няколко минути по широкия черен път се слиза до самото „легло“ на Брезенска река. Точно на мястото на пресичане е изграден чудесен кът за отдих с чешма, барбекю и пейки. - Изкачване към махала Бърдо: От реката започва плавно и постепенно изкачване. Пътят извива нагоре, преминава край втора дървена беседка с традиционен оброчен кръст и подминава разклонението за близкия заслон Сиромашки рай. След поредица от завои се излиза на билото на малък Понор, където се намират първите къщи на изоставената махала Бърдо. На това място табелите указват завой наляво (пътят надясно през махалата води към връх Могилата, а направо се спуска към село Завидовци). - По билото към върха: След махалата наклонът намалява и се върви много приятно и спокойно. Откриват се мащабни панорами към върховете Ком, Витоша и Рила. По пътя се преминава край интересна малка дървена къщичка, изградена високо в клоните на дърво (използвана за забавление или като ловно чакало). В този район е добре да се подхожда с внимание през есенно-зимните ловни сезони за диви свине. Следва последен обозначен завой наляво (пътят направо води към връх Кукла). Панорама от върха и легенди - Крепостният градеж: Малко преди самата връхна точка се преминава покрай стар каменен градеж. Това са единствените оцелели руини от древната крепост, дала днешното име на върха. - Гледка към Голям Понор: Връх Градо е изключително обзорна точка в посока север. От него се разкрива величествена картина към карстовото плато на Голям Понор с характерните му форми – отвесния Столо, Омегата и връх Лупова глава. - Каньонът Вранево и Нишава: Най-впечатляващ е погледът право надолу към къщите и площада на село Брезе. От върха перфектно се вижда и дълбокият каньон Вранево, който свързва селата Бракьовци, Брезе и Искрец. Старо местно предание разказва, че в праисторически времена река Нишава е протичала именно през този каньон, преди геоложки размествания и пропадания да променят изцяло коритото ѝ на запад към територията на днешна Сърбия.