
Долината на тракийските владетели, наричана в научната и популярната литература също и Долината на тракийските царе, е утвърдено географско и археологическо наименование на регион с изключително висока концентрация на антични паметници. Този термин е въведен официално в публично обращение от бележития български археолог доктор Георги Китов и отразява уникалното разнообразие на паметници на изящната тракийска култура в пределите на Казанлъшката котловина. Днес Долината е световноизвестна дестинация за културен туризъм, разкриваща тайните на древната тракийска цивилизация и нейното архитектурно и художествено наследство. Мащаб на могилния комплекс и исторически паралели На територията на Казанлъшката долина се предполага, че съществуват над 1500 тракийски надгробни могили, от които до момента по научен път са детайлно проучени около 300 обекта. Според заключенията на историците и археолозите, подобно на прочутата Долина на царете в Древен Египет, в Казанлъшкото поле в продължение на векове са били погребвани тракийски царе, висши военни военачалници и знатни представители на тракийската владетелска аристокрация на Одриското царство. Хроника на големите археологически открития през вековете Изследването на Долината е съпроводено с поредица от грандиозни открития, които променят световната наука за Античността: - Година 1944: По напълно случаен начин при прокопаването на противосамолетно убежище е разкрита уникалната световноизвестна Казанлъшка гробница, чиито фрески са шедьовър на античната живопис. - Период от 1948 до 1954 година: При мащабните строителни дейности по изграждането на язовир Копринка е изцяло проучен и документиран древният тракийски град Севтополис - столицата на цар Севт Трети. - Период между 1960-те и 1980-те години: Проведен е подробен анализ и разкопки на могилния некропол, принадлежащ на жителите на Севтополис, където археолозите разкриват още две редки тухлени гробници. - Година 1965: Официално са открити и проучени Мъглижката гробница и Крънската гробница. Успоредно през 1960-те години са изследвани десетки тракийски могили от Римската епоха в землищата на близките села Тулово и Дъбово под ръководството на професор Л. Гетов. - Период на 1970-те години: Доктор М. Домарадски проучва голямо тракийско селище и прилежащия му некропол в живописната местност Атанасца край село Тъжа. Епохата на експедиция ТЕМП под ръководството на Георги Китов От 1992 до 2006 година с кратки прекъсвания продължава интензивната и изключително успешна изследователска работа на ст.н.с. д-р Георги Китов и ръководената от него Траколожка експедиция за могилни проучвания, известна под съкращението ТЕМП. Благодарение на неуморната дейност на този научен колектив са проучени около 200 индивидуални могилни насипа, отразяващи в детайли погребалните практики, религиозните ритуали и материалната култура на траките през Желязната и Римската епохи в Казанлъшката долина. Сред разкритите от експедиция ТЕМП монументални паметници се открояват над 15 гробници в различна степен на физическа запазеност, три големи каменни зидани гроба и множество изключително богати царски погребения. Разширяване на географията по поречието на Тунджа Важни археологически открития в началото на 21 век доказаха, че културният ареал на Долината се простира по-далеч на изток. Откритието на пищно царско погребение, придружено от втора уникална златна маска в Далаковата могила през 2007 година край сливенското село Тополчане, разшири границите на проучванията. Това се допълва от откритите богати погребения на тракийски аристократи в Друмева могила край Старо село и Якимова могила край село Крушаре, разположен по поречието на река Тунджа в Сливенския край. Културна приемственост и мегалити В Долината е ясно видима трайната културна приемственост на траките, които наследяват свещените места от по-ранни жители, обитавали района столетия преди разцвета на същинската тракийска цивилизация. Тези материални следи са отлично представени в прочутия скален Мегалит над село Бузовград, известен като Вратата на богинята, за който науката предполага, че съществува и е бил използван за слънчево светилище още от периода между 1800 и 1600 година преди Новата ера. Доказателство за това е и самият град Севтополис, който е издигнат директно върху руините на по-ранно праисторическо селище. Световно признание и кандидатури пред ЮНЕСКО Към настоящия момент единствено Казанлъшката гробница е получила най-високото международно признание като паметник, включен официално в престижния Списък на ЮНЕСКО за Световното културно и природно наследство. През септември 2012 година Община Казанлък подготви и представи официални документи, с които кандидатства с проект озаглавен Долината на тракийските царе пред ЮНЕСКО. Целта на този мащабен проект е включването на най-емблематичните гробни могили в региона - Голяма Косматка (гробницата на царя Севт Трети), Оструша, Шушманец, Хелвеция и Грифони в официалния разширен списък на Световното културно и природно наследство. В последните няколко години активната теренна работа на българските археолози продължава с голям успех, като се концентрира върху пълното проучване и консервация на новооткритите тракийски гробници при селата Долно Изворово и Бузовград.
Археокомплекс "Долината на тракийските царе" се намира в Стара Загора, България.
До Археокомплекс "Долината на тракийските царе" най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Археокомплекс "Долината на тракийските царе" може да се посещава целогодишно. Проверете актуалното работно време директно с музея преди посещението си, тъй като графикът се променя според сезона и в дните на официални празници.
Работното време и таксите варират, а повечето български музеи са затворени един ден в седмицата (обикновено понеделник). Проверете актуалния график и цени директно с музея или с местния туристически информационен център преди да посетите Археокомплекс "Долината на тракийските царе", особено в дните на официални празници.