Къща-музей „Тодор Каблешков”

Каблешковата къща е една от най-значимите, архитектурно изящни и исторически скъпи възрожденски сгради на територията на Република България. Този емблематичен паметник на културата се намира в сърцевината на град Копривщица, който е изцяло обявен за град музей и архитектурно-исторически резерват. В пределите на старинната сграда днес се помещава и функционира официалният Къща музей Тодор Каблешков. Обектът пази материалната памет за живота, делото и саможертвата на великия български революционер, автор на кървавото писмо и ръководител на Априлското въстание в Копривщица през 1876 година.

Строителство, хронология и музейна социализация

Историческата хронология на сградата е дълбоко свързана с развитието на възрожденската архитектурна мисъл:

• Изграждане: Къщата е построена през далечната 1845 година. Неин главен строител е известният възрожденски майстор Генчо Младенов, който я проектира и издига по поръчка и за нуждите на заможното семейство на дядото на Тодор Каблешков.
• Музейна социализация: През 1954 година сградата е официално одържавена, реставрирана и превърната в къща музей Тодор Каблешков, отваряйки врати за широката общественост. В наши дни музеят се стопанисва, поддържа и администрира от Дирекцията на музеите в град Копривщица, явявайки се част от Стоте национални туристически обекта.

Уникална необарокова архитектура и пространствен план

В историята на българското изкуство и архитектура Каблешковата къща се определя от експертите като един от най-чистите, завършени и съвършени примери на необароковия стил от епохата на Българското възраждане. По своята монументалност и изящество постройката представлява истински двуетажен малък дворец, който се отличава със строг симетричен план, плавни овални форми на помещенията, извити стълбища, стени, еркери и уникални тавани.

Във вътрешното пространствено разпределение на двореца последователно и хармонично се редуват следните архитектурни компоненти:

• Входна зона: Голям колонен входен портик, снабден със симетрична каменна двураменна стълба за достъп.
• Долен етаж: Просторен долен салон, в чието дъно е разположена изящна симетрична овална дървена стълба, водеща към второто ниво.
• Горен етаж: Величествен горен овален салон, около който са разположени шест големи жилищни стаи и представителен кьошк.
• Псевдокупол: Горният овален салон е покрит с уникален дървен псевдокупол, който е богато декориран с фини и сложни дърворезби, дело на майстори от Тревненската или Дебърската художествена школа.
• Кьошкът: Представлява напълно остъклено емблематично пространство, в което са монтирани удобни дървени пейки за сядане и почивка. Таванът на кьошка е богато декориран с дърворезбовани слънца и геометрични мотиви.
• Интериор и мебелировка: Жилищните пространства се отличават с оригинални вградени мебели (долапи и гардероби), а в обширните стаи е разположена луксозна за епохата подвижна мебелировка, която е била доставена с файтони и кервани като директен внос от град Виена в Австрия.

Погромът на въстанието и вандализмът на османските войски

След потушаването на Априлското въстание през май 1876 година и последвалия тежък погром над Копривщица, домът на богатото семейство Каблешкови става обект на свирепо и целенасочено отмъщение от страна на османските башибозуци и редовна войска. Къщата не само била напълно разграбена, а ценните вещи и виенски мебели задигнати, но вандалите проявили огромна злоба, изтрошвайки до едно стъклата на всички прозорци. Покривните керемиди били умишлено начупени, красивите керамични саксии с цветя били разбити, а засадените редки цветя в голямата дворцова градина били изкуствено изкопани и напълно унищожени, с цел да се заличи споменът за бунтовния род.